 |
 english | русский |
|||
 |
||||
 |
 |
 |
 |
|
 |
 |
 |
 |
 |
ШЕЛТИ Е ИДЕАЛНОТО КУЧЕ ЗА ВСЕКИ! 1. История на породата | 2. За породата | 3. Стандарт За родина на Шелтито се считат Шетландските острови, които представляват около стотина неголеми парчета суша разположени на приблизително 80 км. разстояние от крайбрежието на Шотландия. Именно тези острови са дали названието на тази порода.Такива кучета са живяли и на Герницките и Оркнейските острови и на остров Хой. Климатът на островите е относително топъл и влажен благодарение на течението Гълфстрийм, което обуславя и непрестанните ветрове. В средата на 15 век шетландските острови са принадлежали на Норвегия, затова напълно вероятно е да се предполага,че предците на Шелтито се явяват кучета от скандинавски породи, в частност норвежки бухунд и исландско овчарско куче.За основоположници на породата се считат и кучетата. Яки приличащи на шпицове и кръстени така в чест на коренните жители на Гренландия. Във формирането на породата Шелти са участвали също така и кучета от породите Шиперке, Шпиц и Кавалер Кинг Чарлз Спаниол. Жителите на островите,които в тези долечни времена са кръстосвали Шелти с други породи,са го правили с цел да подобрят работните качества на кучетата, като са наричали своите малки помощници"Туни-дог", което на местен диалект означава малък,"фери-дог", което означава вълшебно куче, а така също и миниатюрна шотландско коли.Названието Шелти се появява по-късно. Основните задължения на шелтито са били:охрана на домашните от дивите животни, със силен лай да оповестява на своите стопани за евентуална опастност, да пасе домашните птици, овци, крави и понита, да охранява фермите и животните в тях. До началото на 20 век Шелтито е изглеждало съвършенно различно от колкото сега и по нищо не напомняло вида на съвременните представители на породата.За съвременния вид на шелтито трябва да отдадем дължимото и на Шотландската овчарка-Коли, която оказва огромно влияние върху сегашния вид на шелтито. Шелти е относително млада порода, която се е сформирала преди около 100 години. През 1916 год., Берил Тин е написал първата книга за Шелти, в която ги нарича "Шетландски Колита" и ги описва като неголеми метиси произведени с цел подобряване работните качества на островните кучета. В началото на 20 век шелтитата силно са се различавали като ръст и екстериор, били са със най-разнообразни окраски и на първите изложби, които са проведени в континенталната част на Европа (Великобритания), са ги считали за по скоро за куриозна, от колкото за сериозна порода. Но въпреки всичко породата стремително и уверено се е развивала. В резултат на това на 28 ноември 1908 год. любителите на Шелти основават в град Леруик "клуб на шетландските колита", съставили са първите племенни книги и са разработвали стандарта на породата. През Януари 1909 год. е бил основан първият клуб на любителите на Шелти в Шотландия -"клуб на Шетландската овчарка". 1914 год е най-важна за ранната история на породата. През тази година в Бирмингам е бил основан "Английски Клуб на Шетландската Овчарка", който и по настоящем е най-големият и влиятелен клуб на любителите на Шелти във Великобритания. През 1915 год. в Бирмингам за първи път е присъдена титла "Кандидат за Шампион на Великобритания" на Леруик Ярл, който е и първият най-известен племенен роизводител. Първата шампионска титла на английски шелтита е присъдина през 1916 год. на мъжки триколорни кучета - Клифорд Пет и Уудуолд. През 1948 год. Английският кенъл клуб е внесъл последни съществени изменения в стандарта, които са били приети от всички английски развъдчици. По статистически данни за поголовията от Шелти, като количество шелтитата превъзхождат колитата в САЩ, Великобритания, Скандинавските страни и в други страни в Европа. Безусловно в голяма степен своята външност и темперамент шелтито дължи на своите предци колитата,които по ниво на интелекта са на едно от челните места. Шелтито обаче по нищо не им отстъпват. Независимо от своя размер и влияние на предците си характера на шелтито е различен от този на колито. Активност, радост от живота, бдителност, охранителни качества, комуникативност и любвеобвилност при шелтито са много по-развити от колкото при колито. От колито шелтито е взело само най-доброто-неповторима външност, достойнство, любов към децата, способност за убочение и саоубочение. Шелтито няма добре изразени ловни качества, но това пък гарантира отсъствието на проблем с други животни. Те много добре преценяват преди да изберат своя партньор за игра. Много често те предпочитат обществото на човека, отколкото други кучета. Обичат да играят с другите кучета от развъдника и с коли. Много хора от много страни обичат и предпочитат шелтито, тъй като то съчетава в себе си живата хармония и съвършенния кучешки интелект, веселия характер, необикновенно очарование и заедно с това красиви маниери на благородно животно. Шелтито има красиви и добри очи с меко и приветливо изражение. То е винаги дружелюбно настроено, енергично, бдително и с чувство за отговорност и вина. Не допуска фамилиарност. Реакцията е мълниеносна. Към чуждите е недоверчиво и сдържано. В случай на крайна необходимост и за да се защити пуска в ход и зъбите си, но към хората които се грижат за него, то не е опасно. Агресивноста, истеричноста и грулоста са чужди за тази порода. Шелтито е една от породите, които подлежат на лесно обучение. В съревнованията по аджилити винаги са на челните места.
|
